Защо да отглеждаме шафран и как да  печелим?

Шафрановият минзухар (Crocus sativus) е многогодишно растение, което цъфти през есента. От червените близалца се прави подправката шафран. На българска земя вирее успешно, климатичните условия са подходящи, дава висок добив и добри  качествени показатели. Тази екзотична подправка има пазар в цял свят. Пазара е задоволен едва на 30%, което прави интереса към подправката изключително голям. Наричат я още „червено злато“. Това е най-скъпата подправка в света. Ако имате парцел, в който не знаете какво да засадите, това е много подходящ вариант. Шафрановият минзухар ще се отплати многократно за положеният от вас труд. Засажда се в края на лятото и виждате резултатите от труда си само след 40-50 дни.

 

За един декар площ са необходими от 40 000 до 80 000 луковици, които в рамките на 3 години ще се размножават.

Инвестицията е само първата година.

Всяка година е с по-силен цъфтеж от предходната. Доходността зависи от това колко растения имаме и размера на луковиците. По-едрите луковици дават по 2-3 цвята още първата година. Червените шафранови близалца се изсушават при 45 градуса за 3 часа в дехидратор. От един дка се получава 200 – 600гр. сух шафран за първата година. Втората година добива е 1кг.-1,200кг. Като добива пропорционално се повишава  за третата. Приблизително 150 цветчета са необходими за получаването на грам сух шафран.

Цената на световния пазар варира през различните години.  20 000 евро е цената на дребно за първо качество, 16 000 евро за второ и 4 000-5 000 евро за трето качество на килограм шафран.

Причината за високата цена на шафрана са ръчният труд и невъзможността да се отглеждат големи плантации. В България почвите са много подходящи и климата е благоприятен за отглеждане. За всеки, който иска да работи и да се издържа добре с труда си е изключително добро предложение. За предприемачите също – цената на труда в България все още е ниска и печалбите от шафран са много високи при по – големи площи. Може да се механизира процеса на засаждане на луковиците, като ръчни остават само събирането на цветята и отделянето на тичинките.