Отглеждането на шафрана започва още отпреди 3000 години. Ботанически проучвания показват, че той произхожда от Гърция. Шафрановият минзухар е бил създаден чрез изкуствен подбор от хора, които са го отглеждали за ненормално дълги близалца. Това се случва в късната Бронзова епоха в Крит. Експертите смятат, че за първи път шафрана е записан в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр. н. е. Намерена е документация за ползите от лечението на над 90 болести в период от 4000 години.
История на шафрана
В Гърция и древен Рим за обрисували шафрана като лекарствено средство във фрески в периода около 1500 – 1600 г.пр.н.е. По- късно гръцките легенди разказват за морски пътешествия до Киликия, където пътешествениците се надявали да се сдобият с най – ценният шафран в света. Друга легенда разказва за Крокус и Смилакс – за това как Крокус е омагьосан и превърнат в първия щафранов минзухар. Древните средиземноморски народи използвали шафрана в своите парфюми, мазила , гримове и лечения. Сред тях са лекарите от Газа, гражданите на Родос и гръцките хетери. Самата Клеопатра е използвала шафран за къпане, за да доставя по – голямо удоволствие. Римляните толкова обичали шафрана, че го пренесли в южна Галия, където го отглеждали масово до падането на Рим през 271 г.
Широко приложение на шафрана
Бои от шафранов минзухар са открити и в 50 000-годишните изображения на праисторически животни в древен Ирак. По-късно шумерите използват шафран за лекарства и магически еликсири. Шафранът е бил предмет на търговия още преди разцвета на Минойската култура през второто хилядолетие пр. н. е. Древните персийци отглеждали шафран, като използвали шафранови нишки за втъкаване в тъкани за жертвоприношения. Използвали го и за багрила , парфюми, лекарства и средства за измиване. По време на походите си Александър Велики използвал персийски шафран в чая, ориза и баните си като лек за бойни рани. В Азия шафранът се появява около 500 г. пр. н. е. след персийското нашествие и колонизацията на Кашмир. Използвайки кашмирски шафран за багрила и лекарства, финикийците го разнасят из цяла Южна Азия.
В Европа отглеждането на шафран спада бързо след падането на Римската империя. С навлизането на Мавърите шафранът се връща в Испания, Франция и Италия. По времето на чумата от 14 век търсенето на лек от шафран се е увеличило неимоверно и са го карали с кораби от южни и средиземноморски страни като Родос. Кражбата на една такава доставка е причина за продължилата 14 седмици Шафранова война. Като последица от нея и поради страх от набиращото популярност шафраново пиратство започва отглеждането на билката в Базел и Нюрнберг. За определен период от време се разпространява и в Англия, но като традиционни страни за отглеждане остават Франция, Испания и Италия.
